предай нататък.....енергия

Разни мисли или по-скоро размишления се прокрадват из главата ми напоследък. Повод за това е проблемите с ученето или Неученето на сина ми. Много е важно родителите да са балансирани и заредени с положителна енергия. Децата попиват всички позитивни и негативни емоции и състояния на родителите си и то без да искат. От известно време всеки от нас се е затворил в своя кръг на себеоправяне и някак връзката помежду ни се изгуби. Детето пострада. Профилактичният бой, който изяде за първи път през 13 годишния си живот беше повод за размисли и на трима ни. Не съжалявам и не се упреквам, че го напердашихме, защото това го накара да разберем, че ни пука за него. Бяхме го оставили да се движи по течението, тоест.....безразличие. Тънка е границата между това да дадеш свобода на детето си и между безразличието. Аз трудно изразявам чувствата си принципно и в съчетание с почти никаквото внимание, което отделях на детето си в чисто емоциоинална посока, го накараха да протестира по своему...с лоши оценки и безобразно държание. Получи се верижна реакция...аз съм емоционално нестабилна и не съм в хармония, мъжът се е затворил в себе си и не ми дава това от което има нужда една жена-внимание, закрила, отмяна и т.н, аз забивам още повече и нямам стимул да погледна в очите проблема и да се боря....проявявам незаинтересованост към живота на детето и то пък няма стимул да учи и да се държи с уважение към нас. Този омагьосан кръг продължава дотогава, докато някой от веригата не обърне процеса. Боят отключи обратната реакция. Започнах да обръщам повече внимание на детето , говорим, учим, разхождаме се. Първите резултати са подобрените оценки и държание. Надявам се да съм намерила правилния начин да спечеля уважението му отново. Виновна съм и го моля за прошка. Обичам го безкрайно! Предавам му цялата си любов и положитлена енергия и съм готова да получа същото.