Кога действително умираме и се раждаме? - просто друга гледна точка

Дали умираме, когато тялото умре? Дали се раждаме, когато излезем от утробата на майката?. И двете са чисто физически действия. Аз мисля малко по иначе от общоприетите определения за смърт и раждане. Ще започна със смъртта....За мен да умре някой, означава да умре душата му. А кога умира душата??? ....когато липсва творчество, когато загубиш близък, когато живееш в самота/тук не става въпрос да си сам/, когато някой те нарани, когато някой ти отнеме нещо "скъпо"...Тогава понятието "живея", просто спира да съществува за теб, а щом не живееш , значи си мъртъв. Затворен си в собствения си Ад, този Ад на който обществото му вика депресия. Изгубен си за себе си и за хората около теб. Те се държат точно толкова, като с жив човек, колкото и ти със себе си. И не можеш да очакваш от тях друго, просто ти не им предлагаш алтернатива. Увяхналото цвете ще си е все така увяхнало, независимо колко вода му наливаш. И ти ще продължаваш да си мъртъв, независимо от променящата се реалност около теб. Защото нищо отвън не може да промени това вътре. Нито материални и нематериални "лекарства", нито био и органик храна, нито физичеста активност-НИЩО!
Хубавото е че можеш да възкръснеш, но това зависи само и единствено от теб. Лошото обаче е че не става когато го искаш и не става без смирение. А ти си мислиш, че трябва да се бориш. Не и не!.Обикновено става така , че моментът просто настъпва...когато най-малко очакваш. Моят момент още не е дошъл, защото продължавам тъпо и упорито да се боря със себе си!
Сега за раждането...
Раждането и прераждането за мен са едно и също нещо. Кога се раждаш? Когато започнеш нов живот - буквално. Но за да започнеш нов живот, старият ТИ, трябва напълно да умре. Как ще разбереш кога се случва това? ...когато преживееш душевен катарзис. Това на което обществото му вика "излязъл от депресията". И все пак това е по-лесната част. Доста по трудно е да умре старото ти АЗ. Не се дава лесно, драпа, бори се...и ТИ трябва много упорито да го мориш с .....търпение, любов и смирение. Това са трите най-силни оръжия, но както всяко оръжие трябва да знаеш как да ги използваш. И това се учи с времето предполагам.
Аз продължавам да се оптивам да убия и да оставя в миналото моето старо МЕН, защото другата алтернатива, тоест да продължавам да вегетирам по този начин не е това за което съм тук и сега.
Дая, с нетърпение очаквам раждането ти!