Не всичко е пари приятелю!

Вчера прибирайки се от пазар ми се случи нещо, което приех като знак за някои мои терзания. За пореден път осъзнах колко маловажно е материалното и колко назад в еволюцията сме ние хората. Е няма да се оправим скоро и планетата ще ни изчисти просто. Какво ли не правят властимащите за пари. Копаха, дълбаха, изсичаха, газове, отрови, бомби. Аман!!! За власт и пари, които едва ли ще им трябват на оня свят, където вероятно има само любов и тя е "паричната" единица. Обичайте се хора, помагайте си! Чувството да помогнеш на някого е невероятно! Плътно, затоплящо, успокояващо. Та случката беше следната.
Бях седнала да изпуша цигара на една пейка в центъра. Приближи се жена на средна възраст, доста овехтяла и оръфана, почти без зъби. С нея беше момиченце на около 5 години, което дъвчеше рогче. То седна на съседната пейка, но не му хареса и се премести до мен казвайки"Ще седна до леличката" и се обърна към мен" Нали може???" И аз разбира се се съгласих. Притесни ме факта, че пуша до детето и го споделих с въпросната жена. Тя каза "Не се притеснявай и майка му пуши" , което си е притеснително де но както и да е. От дума на дума се заговорихме за това че има и по вредни неща от цигарите, като днешната храна например, че младите и бременните пушат и т.н. Жената каза "Аз с първия ми син, Бог да го прости пуших само по 1 цигара сутринта с кафето заради тоалетната, с дъщеря ми карах цветна бременност, а това малкото/и посочи момиченцето/ го родих на 44 години." Аз направо зяпнах, защото не можех да предположа че тази състарена жена му е майка. Все пак се възхитих от този факт и споделих, че и аз искам второ дете, дори и след 35 г. Жената каза"Не оставяй без второ дете, аз ако бях останала само със сина си, сега щях да съм без деца. Той се удави на 14 години в езеро. Кой е предполагал тогава, че ще се случи това. Добре че карах цветна бременност с дъщеря си, защото не исках второ и сигурно щях да направя аборт.Децата са дар от Бога, за какво да живея без деца? За тях винаги трябва да има храна, винаги трябва да са облечени добре. Ето аз сега събрах 60 ст да му купя рогчета, защото ми откраднаха чантата и ще си ходим пеш до Владиславово/това е много далече/, но важното е да има да яде детето. " Аз се потресох. Наистина детето беше много спретнато и добре облечено и видимо гладно. Според мен жената просто нямаше пари и "кражбата" беше измислена, но няма значение. Казах и "Моля ви се как ще си ходите пеша с детето, ето ви 2 лв за автобус", тя подскочи и ме погледна изумено. След кандърми взе парите и каза "Ако случайно Ви видя някъде ще ги върна, благодаря Ви от сърце". Цигарата беше изпушена и аз станах да си ходя. Изведнъж се сетих, че багажника на колата ни е пълен с дрехи играчки и учебници от предното пролетно почистване и й казах. " Имам доста дрешки, които се чуда на кого да дам. Искате ли да се уговорим и да ги вземете за детето." Подадох и визитка с номера ми. Тя съвсем се втрещи. Не знаеше дали да вярва или не на този импулсивен жест. Все пък благодарейки взе визитката и се уговорихме да се видим. Тази история ме вкара в такива размисли, че не мога да се освестя още.
На истинските хора са им необходими човешки неща - закуска, топла дреха и любов. Те не се интересуват от икономическата криза, прогнозата за времето, количеството въглехидрати в рогчето и т.н. Те имат това което имат!!!Сега и на момента. Точка. Нямат какво да губят, съответно нито кризата, нито климатичните условия могат да им подействат по някакъв начин. Те са много по-богати и свободни от нас по заможните. Това даже има връзка с "циганската" ми случка. Когато си свободен ти си силен и могъщ. А любовта те прави непобедим. Толкова любов имаше между тази майка и детето й. Без думи...Просто изразена в нейния измъчен поглед и неговите сини грейнали очи.
Благодарна съм, че имах възможността да им помогна. Дано има и други такива!!!

По цигански свободна...

Вчера имах работа извън града и минах покрай циганската махала. Бях забравила какво точно е гето. Чувствата и емоциите, които предизвика това докосване до първичното бяха повече от преливащи и противоречиви. Из потресаващата мръсотия и безредие, лъхаше толкова свобода и щастие...толкова много. Цялата циганска фамилия беше поседнала под опъната черга между два дерека. Навсякъде се търкаляха легени, парцали, чували и какво ли още не, но наред с тази бъркотия енергията която лъхаше беше толкова концентрирана, че дори я видях с очите си и определено нейното измерение беше....СВОБОДА. Почувствах се някака уютно и ми се прииска да отида да поседна при ромското семейство и да изпуша по цигара с тях. Колкото повече имаш, толкова повече искаш! Колкото повече ядеш, толкова повече ти се яде! Колкото повече се задълбаваш, толкова повече дребнавости те дразнят! Най-спокойна съм била, когато хладилника е почти празен, когато си живеех в не толкова модерния стар апартамент и когато бях служител а не управител. Простите неща, правят живота прекрасен...Защо е толкова сложно да живееш просто!!!

Великден - ден за любов!

И този Великден отмина...Мога да кажа, че беше по-добър и по-мъдър от миналогодишния. Вярно загубих близък и двете си любими кучета през изминалата година и беше някак пусто без тях на трапезата, но усещах присъствието им непрекъснато. Това вместо тъга в мен, навяваше смесени чувства на жажда за живот и любов, на безмерно желание да съм с близките си хора по-дълго време, да им казвам че ги обичам, да ги прегръщам, да ги целувам. Баба ми е много остаряла и едвам ходи, но същевременно изглеждаше, като непораснало дете-някак малка, тиха, плаха.
Месих козунаци, както всяка година. Този път запалих свещ на домашното олтарче, порязох си дори пръста и освен с молитви заредих козунаците със собственото си ДНК. Когато месих първия козунак бях нервна и той не беше вкусен, добре че беше моя-безглутеновия. Моментално излязох да тичам, за да изхвърля негативната енергия и яда и тогава спокойно направих другите два козунака. Станаха много вкусни и жълти от домашните яйца. Синът ми също участва в месенето и естествено му се услади повече, защото усещаше и част от себе си в него. Много са хубави тези празници, но не виждам защо са се превърнали в дни на угояване и преяждане. Толкова малко му трябва на човек да се засити. Всичко е излишно разхищение. Отрупаната с месища маса ми действа отвращаващо. През последните месеци тялото ми отхвърля месото, дори пилешкото. Мисля да го послушам. Ям много риба и яйца. Вкусно ми е ...Чакам сезонните плодове и истинската пролет, за да разцъфна. Искам да летя, да вървя, да тичам и да обичам безкрайно.

30 години робство или "Събудих се на 33"

Снощи, докато за пореден път си задавах въпросите - Защо не съм в хармония?, Къде сбърках?, Защо не мога да намеря покой в душата си?, изведнъж ми просветна. Не знам дали причината е в изпитата водка, лютия шоколад или в целенасочената ми напоследък работа върху себе си, но факта е че намерих отговора на всичките си въпроси. Той е толкова прост.
Сега съм на 33 години. От тях съм била истински свободна само няколко.През останалото време, вътрешното ми Аз или така нареченото подсъзнание е било манипулирано и поробено по всички възможни начини.
До 3 годишна възраст съм била още бебе, а бебетата са свободни, защото още нямат съзнание. Подсъзнанието им е още свързано с майчината утроба, където има единствено любов, хармония и свобода. На 3 години манипулацията започва с прекрачването на прага на детската градина. Там вече се поставя началото на съзнанието.Налагат се първите правила и закони, които трябва да се спазват. Трябва да обядваш по час това коекто ти сложат на масата, да спиш следобед, да си подреждаш дрехите, да не се напикаваш, да играеш навън точно 36 мин.примерно.. Ти вече си поробен.Честито!!!
После ставаш ученик.Супер......Още по-голяма машина за манипулиране. Училище любимо.
Разписание на часовете, уроци със съдържание съобразено с тогавашната политическа система, униформи, вечерен час, наказания., ведрина.
После техникум, после университет и така ти вече си завършен роб на робовладелеца наречен общество. Тотално си прекъснал връзката със себе си и се чудиш защо не можеш да спиш, защо си нервен, защо имаш проблеми с храненето, защо ти е трудно да обичаш. При мен продължението е следното: Ожених се рано по любов и създадох прекрасно дете. Тук около година бях себе си, бях свободна, живеех, дишах и обичах с пълна сила. Системата ме беше изтървала някак си. Бях я разбалансирала с внезапната си женитба, като своеобразен протест. После се преместихме да живеем самстоятелно . Тогава изпаднах в лечебна депресия тип- търсене на себе си. Усамотението в новата къща ми провокира много спомени. Започнаха да избиват раните от всички ограничения и намеси наложени в лабилното детско подсъзнание.Започна да боли много силно. Имах да изхвърлям отрицателни емоции до прималяване. И го правех де..без да искам. Посещавах 00 по 15 пъти на ден и се чистех, от само себе си. Но съм благодарназа това изчистване/пречистване/, защото за тези 3 години са научих да ценя, да обичам, да прощавам.
После явно за да се балансира изживяното страдание, по неведоми пътища започнах работа която обожавах. Цели 2 години бях в пълна хармония,любов , щастие и себеобичане.
Но..... системата пак си каза думата. Моето щастие я подразни. Неписаните правила, набити в подсъзнанието ми ме накараха да напусна любимата си работа заради "доброто" на друг човек. Ами да ,нали ми е близък трябва да подложа глава на дръвника. Е да ама не...Моментално подействаха вселенските закони за вървенето против себе си и се сгромолясах в поредната лечебна криза, която ме държи и до днес.. Отново търся изгубеното във войната ,вътрешноАЗ. Не обвинявам никого вече. Напротив, благодаря за това, че отново ме върнаха на ниво подсъзнание и пътуване към себе си.
Събудих се на Христовата възраст. Прощавам. Любовта и смирението, бавно но сигурно се завръщат и пак ще кажа блажено...Прибирам се у дома!
Обичам, прощавам, благодаря!!!!