Някъде между ТЕС, Силва и себе си

Вече четвърта година се боря с едни вътрешни демони, които ме превърнаха от най-прекрасния, весел и позитивен човек в ходещ буреносен облак, ама от тия сдуханите, не от пухкавите. Заключих сърцето си за хората около мен, затворих се в своето страдание. Понякога изпитвам повече любов към някое кученце, отколкото към човек. Преминавах през самоунищожителни състояния на духа и тялото...не знам как оживях. Много съм грешна пред себе си. Дая прости ми...Всяка пролет си обещавам, че след поредното изплуване от зимната депресия, ще направя нещо за себе си.Ще се променя, ще се обичам, ще отключа сърцето си. Минах през състояния на гняв, обида, тъга, липса на цикъл, претрениране, глад, преяждане, препиване, недоспиване, мъка, любов. Изпитах всички чувства на физическо и духовно ниво, които е възможно да се изпитат.Изпробвах всичките възможни алтернативни терапии, източни масажи, хомеопатия и т.н средства които помагат отвън. Но едва миналата година си отворих очите и осъзнах, че само аз мога да си помогна. Започнах да работя върху себе си с моралната подкрепа и любовта на близките си хора. Постигнах много с Техниката на емоционалната свобода, Лиз Бурбо ми стана любим автор, научих се да прощавам и да не обръщам внимание на дребени неща, да приемам хората такива каквито са, да се радвам на това което имам, на природата, на храната, на небето и слънцето, на всичко което е около мен. Научих се да не изпускам нито един хубав ден за разходка, макар и за малко. Научих се да обичам водата и да се отнасям с нея като живо същество, както и да се лекувам с нея. Научих се да бъда благодарна и добра. Само на две неща не можах да се науча още-любов и смирение. Всъщност първото го владеех много добре, но някак се уморих да обичам....и натиснах паузата. А сега съм готова пак да пусна плочата на вечната любов, на стария грамофон с нов глас. Някак по-различно искам да обичам. Отвътре-навън. Но ми е трудно. Започнах да търся други методи, Силва е един от тях, който поне ме насочва към честотата на която мога да повикам подсъзнанието си и да го подложа на кръстосан разпит, относно това което преживях. Много пъти се срещнах със себе си...там някъде в алфа нивото на мозъка ми. Надявам се намеря и да се заобичам и да се успокоя. Природата е с мен, времето е с мен, живота е с мен, душата ми е с мен. Аз съм една щастливка...Пренаписвам си програмата, като режисьор на филм. Изпипвам всяка подробност, както аз искам да бъде. И то наистина ще бъде

въглехидрати, извънземни и връзката между тях

Разни мисли ме спохождат, откакто се тръгнах по пътя на себепознанието. Това си е моят блог и ще си позволя да разсъждавам без задръжки. Всъщност не ми пука какво си мисли този или онзи. Та ...аз вярвам в извънземни цивилизации. Вярвам, че от много време ни гостуват развити и по-малко развити същества, които внасят и отнемат енергия на и от нашата планета. Има хиляди доказателства и едно от тях са кръговете в нивите.Х...м в нивите, където се отглеждат зърнени култури. Не знам поради какава причина инстинктивно усещам, че на зърнените култури не им е чиста работата. Вярно е че от непрекъснатите нисковъглехидратни диети съм с инсулинова резистентност вече, но все пак.. Когато ям зърнени храни, аз буквално откачам. Не мога да мисля, не мога да спя, просто блокирам. Ставам зърноман и ми трябват дни да вляза в нормалното си състояние. Защо се получава това, дали тези култури не са чуждоземни. Самите житни класове и царевицата ми приличат на енергийни приемници и предаватели. Сигурно някога ще разберем истината за себе си и за всичко случващо се в нас и около нас. Засега, просто ще се учим.

Паралелности, осъзнаване и АЗ

Странни неща се случват напоследък с майката природа, вселената и нейните жители. Странни неща се случват и с мен от няколко години. Променям се на 180 градуса. Близо съм вече, усещам го. Много боли и е много трудно да се намести душата горкичката. Ходи от една реалност в друга и се блъска в преградата на самоизолацията, която съм си създала. Раздувам се, смалявам се в рамките на часове. Залитнат ли мислите в грешна посока ми се изпращат сигнали под формата на различни болежки. Влизам в чудовищна дупка или по-скоро кладенец върху който се изливат остри,горещи камъни.Боли, много боли и е смазващо. Никой не бих искала да изпитва това чувство. Чета, препрочитам, пиша, връщам се в миналото, разглеждам, изследвам. Намирането на пътя е трудно, извървяването е лесно. Благодаря на Бога и на Вселената, че ми изпрати съпруг, който е на моята честота. Иначе щеше да ме изхвърли с парцалите. Намирам себе си май само когато съм навън, сред природата. Всичките дейности, като ядене, чистене, трениране нарушават вибрациите ми и ме връщат стъпка назад. Храната е пълноценна, когато не е вид чревоугодничество, тренировката е пълноценна когато е за наместване на енергиини центрове и изхвърляне на стрес, чистенето не е толкова нужно когато душата е чиста. Всичко друго е РАЗБАЛАНСИРВАНЕ на енергийата и клетъчна система. Пише душата ми в момента, а когато това се случва се пишат истини. Уроците ми не са научени, но поне са прочетени.
Ще се справя.
Благодаря ти Дая, Благодаря ти Вселена
Обич

Душата лекува

Вчера бях на юмейхо масаж и за първи път от много време успях да медитирам. Преди го правих често...нещо се прекъсна пак в системата ми. Понякога, като светкавици ми проблясват прости решения на сложни проблеми. Единственото нещо, което всеки трябва да направи за да разреши трудностите си е просто да се довери на душата си. Душата лекува, душата изпълнява желания стига да знаеш как да си ги поискаш. Моята душа се казва Дая....Аз я обичам, тя мен също. Вчера на медитацията се срещнахме, поговорихме си, прегръщахме се с такава любов с каквато никой не може да те обгърне. Тя е топла, силна, електрическа, енергийна. Галеше цялото ми тяло с положителния заряд на ръцете си...Хм веднага намери проблема ми и започна да го лекува, като ми казваше"Аз те лекувам, довери ми се". На мястото на проблемните ми места се появиха пролетни цветя и невероятен мирис на свеж, пролетен въздух. Нещо средно между мирис на зюмбюл,люляк и окосена трева. После се събудих и бях най-красивата, най-здравата, най-спокойната и обичаща жена. Искам да запазя тези усещания.
Благодаря ти Дая
Обичам те

Аз оцелях!

Неделя е. Ден преди най-женския празник. Забравих какво е да си жена.Забравих какво е да си човек. С вечно свити рамена и стиснати юмруци ,бягайки от офиса, през магазина до фитнеса и помпайки до прималяване за да мога да изям...ябълка или парче шоколад. Спорторексията е лоша болест. Анорексия и спортомания в едно. Може още да не официална, но е факт. Болест, която прави жените бивши такива. А кой ще озарявя мрачния ни ден???Кой ще гали детето по челото и ще му припява нежно. Кой ще се гушка в мъжа си, мъркайки като коте? Кой ще облече на вид обикновената рокля, която се правръща в уникат върху божественото женско тяло. Божествено да, всяко женско тяло е такова! Говори му, погали го, поглези го, дай му почивка. Искам отново да си върна блаженото чувство да си жена, гъдела в стомаха ,когато ти подсвиркват, вълненията от погледите върху извивките ти, жадния поглед на мъжът за близост. Изтубих го това, забравих го. И все пък аз съм тук, аз съм човек, на път съм отново да стана жена.
Аз оцелях!

К"ъв си ти бе???

К"ъв си ти бе нещастни човече, да си помислиш че можеш да контролираш една съвършенна система? Един микрокосмос, изчислен до най-малката клетка. Да решаваш колко грама от това или онова ще ядеш и пиеш. Да променяш изкуствено биологичния си ритъм или природните закони. Да рушиш, разрушавайки себе си. Да дисбалансираш вселенската енергия с безумни излишни постъпки. Да вървиш против това, което е мисията ти в живота и после да търсиш, изнемогнал до кръв, пътечките обратно към нея.
Аз бях един такъв човечец. Но вече не съм. Прибирам се у дома!

Прегръдка за помирение

5 март 2010
Уж обикновен ден, но му е било писано да е необикновен...поне за мен.
Днес се помирявам с виртуалната реалност. Да реалност, която за нещастие не мога да избегна, нито да променя. Затова и подавам ръка с една важна стъпка- създаването на блог. Липсва ми доброто старо писане в тефтера с дебелите корици, липсва ми до болка писането на картички и писма и тръпнещото очакване на отговора на получателя, тракайки с пощенските ключове сутрин и вечер. Липсва ми общуването с хората, докосването, дъха на събеседника, енергията която излъчва.
Какъв парадокс-писах курсова работа против глобализацията и интернет обсебването, а сега пиша душевните си терзания пред толкова хора.
И все пак знам, че няма нищо случайно. Някой от тях може да е ключето към моето щастие и хармония.
Това е първият ми блог-пост. С прегръдка...за помирение
Амин