Снимките- пропуск към бъдещето???

Не знам защо така ги кръстих тези снимки, просто така ги усещам. Пропуск, билет, мито...Та в момента гледам снимки и ме връхлитат спомени, размисли , емоции. Обичам снимките безкрайно. Нищо не е така обективно, както емоцията и образа отпечатани върху снимките-особено черно белите. Видеото, интерент и разните му там модернизации не улавят чувствата толкова изразително. Разглеждайки тези снимки видях различни хора, включително и себе си в различни емоционални състояния и това което различаваше образите в различните периоди, беше ....излъчването. Особено в погледа. Тоест тялото си е тяло на всички снимки. Различават го дрехите. Но погледа...Блестящият поглед излъчва хармония, здраве, щастие, а угасналия-тъга, болест, дисбаланс, черноооо.На някои снимки буквално светех, на други излъчвах толкова болка, че я почуствах и в момента. И гледайки тези картини от миналото осъзнах, че това което ме е карало да блестя от щастие, сексапил и здраве/емоционално и физическо/ е ....творчеството-във всичките му разновидности-работа, готвене, дизайн на дома, арнажиране на вази, съчетание на дрехи е т.н. Дори и кафето да си направиш и изпиеш осъзнато е творчество. Същото това творчество дава на мозъка живот и го ангажира, пречейки му да се занимава с пристрастеностите на модерното съвремие. Когато това творчество се прекъсне по някакъв начин или още по-лошо от някого., мозъкът спира да работи и за да не загине започва да търси други начини да си произвежда неврохормоните. Този друг начин са пристрастеностите- кафе, цигари, алкохол, спорт, чистене, жълти вестници, захар, игри, интернет, семки...Всичко е пристрастености. Всичко, което го правиш, за да ......нещо си. Тоест съзнателно и целенасочено. И тогава когато спреш да твориш и минеш на пристрастеностти, се случва това което чувствам в момента-празнота, апатия, безполезност, скука. Когато взема дозата пристрастеност , мозъка е доволен-ендорфини--щастие---всичко е ок, но после почти веднага си в черната дупка и кръгът се завърта и така, докато не спреш и не започнеш да твориш. Да търсиш, да учиш, да пишеш, да рисуваш, да започнеш да правиш храната с любов, кафето с въображение, да пренаредиш къщата например. Нещо, което да правиш докато не намериш своето истинско призвание. Но бездейтвието убива, убива мозъка, а човек умира когато умре мозъкът му. Като че ли това беше урока, който трябваше да си припомня, гледайки моя образ на снимките.
А другите образи???Чудя се защо ти е дадено да свикнеш с даден предмет, човек, животно, дом, работа и т.н, които един ден ти се отнемат безвъзвратно. Това е егати садизма!!!! Каква е поуката???Какво очаква Вселената да направиш, преживявайки тази болезнена загуба. Дали преминавайки през това страдание ставаш по-силен и мъдър???Дали при всяка следваща загуба ставаш по-смирен и безразличен??? Дали това не е твоят пропуск към бъдещето???
За мен е така. Колкото по-лесно преживявам миналото, толкова повече пространство имам в съзнанието за бъдещето. Въпреки, ченосталгия има, и болка и вина, но...това е спиралата на живота може би!
И все пак...Обичам ви хора и животни от снимките ми!Липсвате ми и никога няма да ви забравя. Мир на праха Ви!!! Амин

ЕГО - това, което ти пречи да си щастлив!

Отдавна не съм писала. Не обичам да пиша на компютър, някак ми е твърде модерно и ме отдалечава от духовната ми същност. Аз и без друго толкова съм се отдалечила от нея, че не знам кога ще се събера отново. Този монитор ме разконцентрира, дори магистратурата си нямам стимул да допиша. Въпреки, че не изливам мислите си черно на бяло, те продължават да хвърчат бясно в главата ми. Напоследък доста се връщам в миналото, съзнато и неосъзнато. Като че ли знаците, които непрекъснато срещам искат да ми кажат нещо, да ме насочат към правилния път или по точно към мене си. Мен, Аз, Себе си.......Няма ги!!!!Има само ЕГО. Его да изглеждам добре, Его да се чувствам добре, Его да ям био храна, Его да живея в перфектна чистота, дори Его да съм в хармония. Из всичките тези Егота не остана време за МЕН. Аз НЕ СЪМ свободна, аз съм ограничена в мислите си, в чувствата си, в поведенческите си навици. Липсва ми инстинктивното съществуване, липсва ми простата храна, разходките сред природа - в натурален вид, без кучета, майки с колички и деца с ролери, без колоездачи, без пенсионари, които от ЕГО не се отместват когато тичам по алеята. Липсва ми борбата за живот, липсва ми любовта към мене си. Лошото е , че това Его е доста силно и влиятелно и когато "кривна" от неговия плен ме връща бързо в златната клетка. Златна да, защото имам всичко в нея - пари, красота, дрехи, хубава храна, но.....нямам свобода. А как искам да тичам свободна, да ям препечени филии с масло и да бера плодове от дърветата, да спя на поляната и да сънувам приказни сънища, да се борим с детето из тревата и да плетем гривни от цветя с мъжЪТ. Това е свобода!!!Ама хайде направи го де....не става. Нямам смелостта да се отрека от ЕГОто, да разкарам всички минали модели на поведение, да се откажа от пристрастеностите на съвременното общество. Все пак съм поставила основите на една промаяна. Когато не се получава отвътре навън, опитвам отвън навътре. Ям си препечените филийки, не тренирам с тежести, а тичам на воля, лежа на поляната. И се чувствам добре.....Оставям нещата да се случват. Очаквам да се срещна с АЗА си отново и да съм завършена...Дотогава ...смирение!!!

предай нататък.....енергия

Разни мисли или по-скоро размишления се прокрадват из главата ми напоследък. Повод за това е проблемите с ученето или Неученето на сина ми. Много е важно родителите да са балансирани и заредени с положителна енергия. Децата попиват всички позитивни и негативни емоции и състояния на родителите си и то без да искат. От известно време всеки от нас се е затворил в своя кръг на себеоправяне и някак връзката помежду ни се изгуби. Детето пострада. Профилактичният бой, който изяде за първи път през 13 годишния си живот беше повод за размисли и на трима ни. Не съжалявам и не се упреквам, че го напердашихме, защото това го накара да разберем, че ни пука за него. Бяхме го оставили да се движи по течението, тоест.....безразличие. Тънка е границата между това да дадеш свобода на детето си и между безразличието. Аз трудно изразявам чувствата си принципно и в съчетание с почти никаквото внимание, което отделях на детето си в чисто емоциоинална посока, го накараха да протестира по своему...с лоши оценки и безобразно държание. Получи се верижна реакция...аз съм емоционално нестабилна и не съм в хармония, мъжът се е затворил в себе си и не ми дава това от което има нужда една жена-внимание, закрила, отмяна и т.н, аз забивам още повече и нямам стимул да погледна в очите проблема и да се боря....проявявам незаинтересованост към живота на детето и то пък няма стимул да учи и да се държи с уважение към нас. Този омагьосан кръг продължава дотогава, докато някой от веригата не обърне процеса. Боят отключи обратната реакция. Започнах да обръщам повече внимание на детето , говорим, учим, разхождаме се. Първите резултати са подобрените оценки и държание. Надявам се да съм намерила правилния начин да спечеля уважението му отново. Виновна съм и го моля за прошка. Обичам го безкрайно! Предавам му цялата си любов и положитлена енергия и съм готова да получа същото.

Не всичко е пари приятелю!

Вчера прибирайки се от пазар ми се случи нещо, което приех като знак за някои мои терзания. За пореден път осъзнах колко маловажно е материалното и колко назад в еволюцията сме ние хората. Е няма да се оправим скоро и планетата ще ни изчисти просто. Какво ли не правят властимащите за пари. Копаха, дълбаха, изсичаха, газове, отрови, бомби. Аман!!! За власт и пари, които едва ли ще им трябват на оня свят, където вероятно има само любов и тя е "паричната" единица. Обичайте се хора, помагайте си! Чувството да помогнеш на някого е невероятно! Плътно, затоплящо, успокояващо. Та случката беше следната.
Бях седнала да изпуша цигара на една пейка в центъра. Приближи се жена на средна възраст, доста овехтяла и оръфана, почти без зъби. С нея беше момиченце на около 5 години, което дъвчеше рогче. То седна на съседната пейка, но не му хареса и се премести до мен казвайки"Ще седна до леличката" и се обърна към мен" Нали може???" И аз разбира се се съгласих. Притесни ме факта, че пуша до детето и го споделих с въпросната жена. Тя каза "Не се притеснявай и майка му пуши" , което си е притеснително де но както и да е. От дума на дума се заговорихме за това че има и по вредни неща от цигарите, като днешната храна например, че младите и бременните пушат и т.н. Жената каза "Аз с първия ми син, Бог да го прости пуших само по 1 цигара сутринта с кафето заради тоалетната, с дъщеря ми карах цветна бременност, а това малкото/и посочи момиченцето/ го родих на 44 години." Аз направо зяпнах, защото не можех да предположа че тази състарена жена му е майка. Все пак се възхитих от този факт и споделих, че и аз искам второ дете, дори и след 35 г. Жената каза"Не оставяй без второ дете, аз ако бях останала само със сина си, сега щях да съм без деца. Той се удави на 14 години в езеро. Кой е предполагал тогава, че ще се случи това. Добре че карах цветна бременност с дъщеря си, защото не исках второ и сигурно щях да направя аборт.Децата са дар от Бога, за какво да живея без деца? За тях винаги трябва да има храна, винаги трябва да са облечени добре. Ето аз сега събрах 60 ст да му купя рогчета, защото ми откраднаха чантата и ще си ходим пеш до Владиславово/това е много далече/, но важното е да има да яде детето. " Аз се потресох. Наистина детето беше много спретнато и добре облечено и видимо гладно. Според мен жената просто нямаше пари и "кражбата" беше измислена, но няма значение. Казах и "Моля ви се как ще си ходите пеша с детето, ето ви 2 лв за автобус", тя подскочи и ме погледна изумено. След кандърми взе парите и каза "Ако случайно Ви видя някъде ще ги върна, благодаря Ви от сърце". Цигарата беше изпушена и аз станах да си ходя. Изведнъж се сетих, че багажника на колата ни е пълен с дрехи играчки и учебници от предното пролетно почистване и й казах. " Имам доста дрешки, които се чуда на кого да дам. Искате ли да се уговорим и да ги вземете за детето." Подадох и визитка с номера ми. Тя съвсем се втрещи. Не знаеше дали да вярва или не на този импулсивен жест. Все пък благодарейки взе визитката и се уговорихме да се видим. Тази история ме вкара в такива размисли, че не мога да се освестя още.
На истинските хора са им необходими човешки неща - закуска, топла дреха и любов. Те не се интересуват от икономическата криза, прогнозата за времето, количеството въглехидрати в рогчето и т.н. Те имат това което имат!!!Сега и на момента. Точка. Нямат какво да губят, съответно нито кризата, нито климатичните условия могат да им подействат по някакъв начин. Те са много по-богати и свободни от нас по заможните. Това даже има връзка с "циганската" ми случка. Когато си свободен ти си силен и могъщ. А любовта те прави непобедим. Толкова любов имаше между тази майка и детето й. Без думи...Просто изразена в нейния измъчен поглед и неговите сини грейнали очи.
Благодарна съм, че имах възможността да им помогна. Дано има и други такива!!!

По цигански свободна...

Вчера имах работа извън града и минах покрай циганската махала. Бях забравила какво точно е гето. Чувствата и емоциите, които предизвика това докосване до първичното бяха повече от преливащи и противоречиви. Из потресаващата мръсотия и безредие, лъхаше толкова свобода и щастие...толкова много. Цялата циганска фамилия беше поседнала под опъната черга между два дерека. Навсякъде се търкаляха легени, парцали, чували и какво ли още не, но наред с тази бъркотия енергията която лъхаше беше толкова концентрирана, че дори я видях с очите си и определено нейното измерение беше....СВОБОДА. Почувствах се някака уютно и ми се прииска да отида да поседна при ромското семейство и да изпуша по цигара с тях. Колкото повече имаш, толкова повече искаш! Колкото повече ядеш, толкова повече ти се яде! Колкото повече се задълбаваш, толкова повече дребнавости те дразнят! Най-спокойна съм била, когато хладилника е почти празен, когато си живеех в не толкова модерния стар апартамент и когато бях служител а не управител. Простите неща, правят живота прекрасен...Защо е толкова сложно да живееш просто!!!

Великден - ден за любов!

И този Великден отмина...Мога да кажа, че беше по-добър и по-мъдър от миналогодишния. Вярно загубих близък и двете си любими кучета през изминалата година и беше някак пусто без тях на трапезата, но усещах присъствието им непрекъснато. Това вместо тъга в мен, навяваше смесени чувства на жажда за живот и любов, на безмерно желание да съм с близките си хора по-дълго време, да им казвам че ги обичам, да ги прегръщам, да ги целувам. Баба ми е много остаряла и едвам ходи, но същевременно изглеждаше, като непораснало дете-някак малка, тиха, плаха.
Месих козунаци, както всяка година. Този път запалих свещ на домашното олтарче, порязох си дори пръста и освен с молитви заредих козунаците със собственото си ДНК. Когато месих първия козунак бях нервна и той не беше вкусен, добре че беше моя-безглутеновия. Моментално излязох да тичам, за да изхвърля негативната енергия и яда и тогава спокойно направих другите два козунака. Станаха много вкусни и жълти от домашните яйца. Синът ми също участва в месенето и естествено му се услади повече, защото усещаше и част от себе си в него. Много са хубави тези празници, но не виждам защо са се превърнали в дни на угояване и преяждане. Толкова малко му трябва на човек да се засити. Всичко е излишно разхищение. Отрупаната с месища маса ми действа отвращаващо. През последните месеци тялото ми отхвърля месото, дори пилешкото. Мисля да го послушам. Ям много риба и яйца. Вкусно ми е ...Чакам сезонните плодове и истинската пролет, за да разцъфна. Искам да летя, да вървя, да тичам и да обичам безкрайно.

30 години робство или "Събудих се на 33"

Снощи, докато за пореден път си задавах въпросите - Защо не съм в хармония?, Къде сбърках?, Защо не мога да намеря покой в душата си?, изведнъж ми просветна. Не знам дали причината е в изпитата водка, лютия шоколад или в целенасочената ми напоследък работа върху себе си, но факта е че намерих отговора на всичките си въпроси. Той е толкова прост.
Сега съм на 33 години. От тях съм била истински свободна само няколко.През останалото време, вътрешното ми Аз или така нареченото подсъзнание е било манипулирано и поробено по всички възможни начини.
До 3 годишна възраст съм била още бебе, а бебетата са свободни, защото още нямат съзнание. Подсъзнанието им е още свързано с майчината утроба, където има единствено любов, хармония и свобода. На 3 години манипулацията започва с прекрачването на прага на детската градина. Там вече се поставя началото на съзнанието.Налагат се първите правила и закони, които трябва да се спазват. Трябва да обядваш по час това коекто ти сложат на масата, да спиш следобед, да си подреждаш дрехите, да не се напикаваш, да играеш навън точно 36 мин.примерно.. Ти вече си поробен.Честито!!!
После ставаш ученик.Супер......Още по-голяма машина за манипулиране. Училище любимо.
Разписание на часовете, уроци със съдържание съобразено с тогавашната политическа система, униформи, вечерен час, наказания., ведрина.
После техникум, после университет и така ти вече си завършен роб на робовладелеца наречен общество. Тотално си прекъснал връзката със себе си и се чудиш защо не можеш да спиш, защо си нервен, защо имаш проблеми с храненето, защо ти е трудно да обичаш. При мен продължението е следното: Ожених се рано по любов и създадох прекрасно дете. Тук около година бях себе си, бях свободна, живеех, дишах и обичах с пълна сила. Системата ме беше изтървала някак си. Бях я разбалансирала с внезапната си женитба, като своеобразен протест. После се преместихме да живеем самстоятелно . Тогава изпаднах в лечебна депресия тип- търсене на себе си. Усамотението в новата къща ми провокира много спомени. Започнаха да избиват раните от всички ограничения и намеси наложени в лабилното детско подсъзнание.Започна да боли много силно. Имах да изхвърлям отрицателни емоции до прималяване. И го правех де..без да искам. Посещавах 00 по 15 пъти на ден и се чистех, от само себе си. Но съм благодарназа това изчистване/пречистване/, защото за тези 3 години са научих да ценя, да обичам, да прощавам.
После явно за да се балансира изживяното страдание, по неведоми пътища започнах работа която обожавах. Цели 2 години бях в пълна хармония,любов , щастие и себеобичане.
Но..... системата пак си каза думата. Моето щастие я подразни. Неписаните правила, набити в подсъзнанието ми ме накараха да напусна любимата си работа заради "доброто" на друг човек. Ами да ,нали ми е близък трябва да подложа глава на дръвника. Е да ама не...Моментално подействаха вселенските закони за вървенето против себе си и се сгромолясах в поредната лечебна криза, която ме държи и до днес.. Отново търся изгубеното във войната ,вътрешноАЗ. Не обвинявам никого вече. Напротив, благодаря за това, че отново ме върнаха на ниво подсъзнание и пътуване към себе си.
Събудих се на Христовата възраст. Прощавам. Любовта и смирението, бавно но сигурно се завръщат и пак ще кажа блажено...Прибирам се у дома!
Обичам, прощавам, благодаря!!!!

Някъде между ТЕС, Силва и себе си

Вече четвърта година се боря с едни вътрешни демони, които ме превърнаха от най-прекрасния, весел и позитивен човек в ходещ буреносен облак, ама от тия сдуханите, не от пухкавите. Заключих сърцето си за хората около мен, затворих се в своето страдание. Понякога изпитвам повече любов към някое кученце, отколкото към човек. Преминавах през самоунищожителни състояния на духа и тялото...не знам как оживях. Много съм грешна пред себе си. Дая прости ми...Всяка пролет си обещавам, че след поредното изплуване от зимната депресия, ще направя нещо за себе си.Ще се променя, ще се обичам, ще отключа сърцето си. Минах през състояния на гняв, обида, тъга, липса на цикъл, претрениране, глад, преяждане, препиване, недоспиване, мъка, любов. Изпитах всички чувства на физическо и духовно ниво, които е възможно да се изпитат.Изпробвах всичките възможни алтернативни терапии, източни масажи, хомеопатия и т.н средства които помагат отвън. Но едва миналата година си отворих очите и осъзнах, че само аз мога да си помогна. Започнах да работя върху себе си с моралната подкрепа и любовта на близките си хора. Постигнах много с Техниката на емоционалната свобода, Лиз Бурбо ми стана любим автор, научих се да прощавам и да не обръщам внимание на дребени неща, да приемам хората такива каквито са, да се радвам на това което имам, на природата, на храната, на небето и слънцето, на всичко което е около мен. Научих се да не изпускам нито един хубав ден за разходка, макар и за малко. Научих се да обичам водата и да се отнасям с нея като живо същество, както и да се лекувам с нея. Научих се да бъда благодарна и добра. Само на две неща не можах да се науча още-любов и смирение. Всъщност първото го владеех много добре, но някак се уморих да обичам....и натиснах паузата. А сега съм готова пак да пусна плочата на вечната любов, на стария грамофон с нов глас. Някак по-различно искам да обичам. Отвътре-навън. Но ми е трудно. Започнах да търся други методи, Силва е един от тях, който поне ме насочва към честотата на която мога да повикам подсъзнанието си и да го подложа на кръстосан разпит, относно това което преживях. Много пъти се срещнах със себе си...там някъде в алфа нивото на мозъка ми. Надявам се намеря и да се заобичам и да се успокоя. Природата е с мен, времето е с мен, живота е с мен, душата ми е с мен. Аз съм една щастливка...Пренаписвам си програмата, като режисьор на филм. Изпипвам всяка подробност, както аз искам да бъде. И то наистина ще бъде

въглехидрати, извънземни и връзката между тях

Разни мисли ме спохождат, откакто се тръгнах по пътя на себепознанието. Това си е моят блог и ще си позволя да разсъждавам без задръжки. Всъщност не ми пука какво си мисли този или онзи. Та ...аз вярвам в извънземни цивилизации. Вярвам, че от много време ни гостуват развити и по-малко развити същества, които внасят и отнемат енергия на и от нашата планета. Има хиляди доказателства и едно от тях са кръговете в нивите.Х...м в нивите, където се отглеждат зърнени култури. Не знам поради какава причина инстинктивно усещам, че на зърнените култури не им е чиста работата. Вярно е че от непрекъснатите нисковъглехидратни диети съм с инсулинова резистентност вече, но все пак.. Когато ям зърнени храни, аз буквално откачам. Не мога да мисля, не мога да спя, просто блокирам. Ставам зърноман и ми трябват дни да вляза в нормалното си състояние. Защо се получава това, дали тези култури не са чуждоземни. Самите житни класове и царевицата ми приличат на енергийни приемници и предаватели. Сигурно някога ще разберем истината за себе си и за всичко случващо се в нас и около нас. Засега, просто ще се учим.

Паралелности, осъзнаване и АЗ

Странни неща се случват напоследък с майката природа, вселената и нейните жители. Странни неща се случват и с мен от няколко години. Променям се на 180 градуса. Близо съм вече, усещам го. Много боли и е много трудно да се намести душата горкичката. Ходи от една реалност в друга и се блъска в преградата на самоизолацията, която съм си създала. Раздувам се, смалявам се в рамките на часове. Залитнат ли мислите в грешна посока ми се изпращат сигнали под формата на различни болежки. Влизам в чудовищна дупка или по-скоро кладенец върху който се изливат остри,горещи камъни.Боли, много боли и е смазващо. Никой не бих искала да изпитва това чувство. Чета, препрочитам, пиша, връщам се в миналото, разглеждам, изследвам. Намирането на пътя е трудно, извървяването е лесно. Благодаря на Бога и на Вселената, че ми изпрати съпруг, който е на моята честота. Иначе щеше да ме изхвърли с парцалите. Намирам себе си май само когато съм навън, сред природата. Всичките дейности, като ядене, чистене, трениране нарушават вибрациите ми и ме връщат стъпка назад. Храната е пълноценна, когато не е вид чревоугодничество, тренировката е пълноценна когато е за наместване на енергиини центрове и изхвърляне на стрес, чистенето не е толкова нужно когато душата е чиста. Всичко друго е РАЗБАЛАНСИРВАНЕ на енергийата и клетъчна система. Пише душата ми в момента, а когато това се случва се пишат истини. Уроците ми не са научени, но поне са прочетени.
Ще се справя.
Благодаря ти Дая, Благодаря ти Вселена
Обич

Душата лекува

Вчера бях на юмейхо масаж и за първи път от много време успях да медитирам. Преди го правих често...нещо се прекъсна пак в системата ми. Понякога, като светкавици ми проблясват прости решения на сложни проблеми. Единственото нещо, което всеки трябва да направи за да разреши трудностите си е просто да се довери на душата си. Душата лекува, душата изпълнява желания стига да знаеш как да си ги поискаш. Моята душа се казва Дая....Аз я обичам, тя мен също. Вчера на медитацията се срещнахме, поговорихме си, прегръщахме се с такава любов с каквато никой не може да те обгърне. Тя е топла, силна, електрическа, енергийна. Галеше цялото ми тяло с положителния заряд на ръцете си...Хм веднага намери проблема ми и започна да го лекува, като ми казваше"Аз те лекувам, довери ми се". На мястото на проблемните ми места се появиха пролетни цветя и невероятен мирис на свеж, пролетен въздух. Нещо средно между мирис на зюмбюл,люляк и окосена трева. После се събудих и бях най-красивата, най-здравата, най-спокойната и обичаща жена. Искам да запазя тези усещания.
Благодаря ти Дая
Обичам те

Аз оцелях!

Неделя е. Ден преди най-женския празник. Забравих какво е да си жена.Забравих какво е да си човек. С вечно свити рамена и стиснати юмруци ,бягайки от офиса, през магазина до фитнеса и помпайки до прималяване за да мога да изям...ябълка или парче шоколад. Спорторексията е лоша болест. Анорексия и спортомания в едно. Може още да не официална, но е факт. Болест, която прави жените бивши такива. А кой ще озарявя мрачния ни ден???Кой ще гали детето по челото и ще му припява нежно. Кой ще се гушка в мъжа си, мъркайки като коте? Кой ще облече на вид обикновената рокля, която се правръща в уникат върху божественото женско тяло. Божествено да, всяко женско тяло е такова! Говори му, погали го, поглези го, дай му почивка. Искам отново да си върна блаженото чувство да си жена, гъдела в стомаха ,когато ти подсвиркват, вълненията от погледите върху извивките ти, жадния поглед на мъжът за близост. Изтубих го това, забравих го. И все пък аз съм тук, аз съм човек, на път съм отново да стана жена.
Аз оцелях!

К"ъв си ти бе???

К"ъв си ти бе нещастни човече, да си помислиш че можеш да контролираш една съвършенна система? Един микрокосмос, изчислен до най-малката клетка. Да решаваш колко грама от това или онова ще ядеш и пиеш. Да променяш изкуствено биологичния си ритъм или природните закони. Да рушиш, разрушавайки себе си. Да дисбалансираш вселенската енергия с безумни излишни постъпки. Да вървиш против това, което е мисията ти в живота и после да търсиш, изнемогнал до кръв, пътечките обратно към нея.
Аз бях един такъв човечец. Но вече не съм. Прибирам се у дома!

Прегръдка за помирение

5 март 2010
Уж обикновен ден, но му е било писано да е необикновен...поне за мен.
Днес се помирявам с виртуалната реалност. Да реалност, която за нещастие не мога да избегна, нито да променя. Затова и подавам ръка с една важна стъпка- създаването на блог. Липсва ми доброто старо писане в тефтера с дебелите корици, липсва ми до болка писането на картички и писма и тръпнещото очакване на отговора на получателя, тракайки с пощенските ключове сутрин и вечер. Липсва ми общуването с хората, докосването, дъха на събеседника, енергията която излъчва.
Какъв парадокс-писах курсова работа против глобализацията и интернет обсебването, а сега пиша душевните си терзания пред толкова хора.
И все пак знам, че няма нищо случайно. Някой от тях може да е ключето към моето щастие и хармония.
Това е първият ми блог-пост. С прегръдка...за помирение
Амин