ЕГО - това, което ти пречи да си щастлив!

Отдавна не съм писала. Не обичам да пиша на компютър, някак ми е твърде модерно и ме отдалечава от духовната ми същност. Аз и без друго толкова съм се отдалечила от нея, че не знам кога ще се събера отново. Този монитор ме разконцентрира, дори магистратурата си нямам стимул да допиша. Въпреки, че не изливам мислите си черно на бяло, те продължават да хвърчат бясно в главата ми. Напоследък доста се връщам в миналото, съзнато и неосъзнато. Като че ли знаците, които непрекъснато срещам искат да ми кажат нещо, да ме насочат към правилния път или по точно към мене си. Мен, Аз, Себе си.......Няма ги!!!!Има само ЕГО. Его да изглеждам добре, Его да се чувствам добре, Его да ям био храна, Его да живея в перфектна чистота, дори Его да съм в хармония. Из всичките тези Егота не остана време за МЕН. Аз НЕ СЪМ свободна, аз съм ограничена в мислите си, в чувствата си, в поведенческите си навици. Липсва ми инстинктивното съществуване, липсва ми простата храна, разходките сред природа - в натурален вид, без кучета, майки с колички и деца с ролери, без колоездачи, без пенсионари, които от ЕГО не се отместват когато тичам по алеята. Липсва ми борбата за живот, липсва ми любовта към мене си. Лошото е , че това Его е доста силно и влиятелно и когато "кривна" от неговия плен ме връща бързо в златната клетка. Златна да, защото имам всичко в нея - пари, красота, дрехи, хубава храна, но.....нямам свобода. А как искам да тичам свободна, да ям препечени филии с масло и да бера плодове от дърветата, да спя на поляната и да сънувам приказни сънища, да се борим с детето из тревата и да плетем гривни от цветя с мъжЪТ. Това е свобода!!!Ама хайде направи го де....не става. Нямам смелостта да се отрека от ЕГОто, да разкарам всички минали модели на поведение, да се откажа от пристрастеностите на съвременното общество. Все пак съм поставила основите на една промаяна. Когато не се получава отвътре навън, опитвам отвън навътре. Ям си препечените филийки, не тренирам с тежести, а тичам на воля, лежа на поляната. И се чувствам добре.....Оставям нещата да се случват. Очаквам да се срещна с АЗА си отново и да съм завършена...Дотогава ...смирение!!!