понеделник, 20 септември 2010 г.
ЕГО - това, което ти пречи да си щастлив!
Отдавна не съм писала. Не обичам да пиша на компютър, някак ми е твърде модерно и ме отдалечава от духовната ми същност. Аз и без друго толкова съм се отдалечила от нея, че не знам кога ще се събера отново. Този монитор ме разконцентрира, дори магистратурата си нямам стимул да допиша. Въпреки, че не изливам мислите си черно на бяло, те продължават да хвърчат бясно в главата ми. Напоследък доста се връщам в миналото, съзнато и неосъзнато. Като че ли знаците, които непрекъснато срещам искат да ми кажат нещо, да ме насочат към правилния път или по точно към мене си. Мен, Аз, Себе си.......Няма ги!!!!Има само ЕГО. Его да изглеждам добре, Его да се чувствам добре, Его да ям био храна, Его да живея в перфектна чистота, дори Его да съм в хармония. Из всичките тези Егота не остана време за МЕН. Аз НЕ СЪМ свободна, аз съм ограничена в мислите си, в чувствата си, в поведенческите си навици. Липсва ми инстинктивното съществуване, липсва ми простата храна, разходките сред природа - в натурален вид, без кучета, майки с колички и деца с ролери, без колоездачи, без пенсионари, които от ЕГО не се отместват когато тичам по алеята. Липсва ми борбата за живот, липсва ми любовта към мене си. Лошото е , че това Его е доста силно и влиятелно и когато "кривна" от неговия плен ме връща бързо в златната клетка. Златна да, защото имам всичко в нея - пари, красота, дрехи, хубава храна, но.....нямам свобода. А как искам да тичам свободна, да ям препечени филии с масло и да бера плодове от дърветата, да спя на поляната и да сънувам приказни сънища, да се борим с детето из тревата и да плетем гривни от цветя с мъжЪТ. Това е свобода!!!Ама хайде направи го де....не става. Нямам смелостта да се отрека от ЕГОто, да разкарам всички минали модели на поведение, да се откажа от пристрастеностите на съвременното общество. Все пак съм поставила основите на една промаяна. Когато не се получава отвътре навън, опитвам отвън навътре. Ям си препечените филийки, не тренирам с тежести, а тичам на воля, лежа на поляната. И се чувствам добре.....Оставям нещата да се случват. Очаквам да се срещна с АЗА си отново и да съм завършена...Дотогава ...смирение!!!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Привет! Подобно на теб и аз минах през кошмарни житейски кризи и сривове. Пих, плаках, псувах съдбата, самосъжалявах се на воля. Мразех се, унижавах се, мразех целия шибан свят, хората, Бог, живота. Преди 13 години при изживяване на някаква смешна "криза" започнах да медитирам съвсем случайно. Прочетох някаква мазна брошурка, тогава нямаше нет, никаква култура от никъде. Не бях и чувал думата "его", би ми прозвучала като марка гуми или вафли. За броени седмици най-простата медитация обърна живота ми по невероятен начин. Усетих могъща Сила, която ме обича, лекува, съветва и помага по всякакъв начин. С годините опитах какво ли не-йога, Рейки, светлинни Махатма медитации, ТЕС, да не изброявам. Оказа се, че не е толкова важно по какъв точно път се движиш. Важното е да съумееш да си перманентно в контакт с Висшата си Същност. Светлинен канал, Прана канал, Антакарана, активация на Светлинно тяло, както щеш го наречи. Просто влез там и бъди. Влез в чакрата на Тимуса и бъди там. В някакъв момент егото се разтваря и отстъпва. Тогава се освобождава място за теб самата, за радостта ти, за истинският ти свят и живот. Прочети "Силата на настоящето" на Екхарт Тол, има я и в Спиралата. Медитирай ежедневно. Запомни думата Махатма. На косъм си от това, което ти трябва.
ОтговорИзтриванеЕмил, направо ми бликнаха сълзите като ти прочетох коментара. Защото...точно в такива моменти се проявява истинката ми същност. И аз съм опитала всичко изброено от теб и се опитвам от доста време да медитирам, но вътрешния ми конфликт е толкова силен, че буквално вра и кипя и не мога да вляза там...в светлината или пък бързо излизам след поредната его-мисъл. Ще прочета тази книга и ще запомня Махатма. Аз също усещам края на ада, но дано косъма не е твърде дълъг, защото загивам. Отново ти благодаря от сърце
ОтговорИзтриванеДая
Споделям моя опит, всеки от нас е твърде уникален и различен. Затова и пътищата ни са различни-едни са леки и приятни, други са трудни и болезнени. Някои изобщо не минават през депресии, директно влизат в светлина и хармония. Аз се борих с години, докато стигна до трайно, здраво, хармонично състояние. Накрая просто успях. Справих се. Сега дори да рухна, не е за повече от 10 минути-имам мощни инструменти за излизане. Развил съм мощен светлинен канал, сърдечната ми чакра е станала голяма като Съветския съюз. С теб се случва следното. Натрупала си в емоционалното тяло, а вероятно и в други енергийни зони кой знае колко небалансирани, дисхармонични енергии. Дълбоко в нас тлеят разрушителни модели и програми-твои мисли, възпитание, околна негативност и пр. Егото ти се храни с негативността, то я търси, култивира и модифицира. То съботира всеки твой опит за светлина и радост, защото са му "отровни". В момента водиш битка с егото, оттам идва болката, дисбаланса, кризисното усещане. Най-важното, което научих в живота си е, че егото може да се разтвори само със Светлина Отгоре. Защо Махатма? Защото е най-могъщата сила на Доброто и Хармонията, която съм срещал. Дори в Махатма канала ми е било трудно и съм вил от вътрешна болка. Запомни-егото е обречено във войната си срещу Любовта и Светлината. В Сърцето ти е цялата Любов на Вселената. С теб е цялата Светлина на Света. Още ли се чувстваш слаба? Просто го направи. На косъм си от Свободата.
ОтговорИзтриванеПовъртях се в леглото с мислите за егото и Светлината и като не можах да заспя... пак тук. Какво става с повечето хора, които тихо, кротко и безметежно живеят, пълнят околното пространство с наглед нормално присъствие, вглъбени в работа, паркинги, деца, телевизии, кръчми, телефони и пр. Наглед всичко е ок, даже е пълно с радостни и щастливи муцунки. Живеят в мир с еготата си, тоест не застрашават с нищо егото в себе си. Плъзгат се по повърхността на живота, его същността в тях се храни с обичайния негативизъм, продукт главно на празните мисли в главите на всеки от нас. В един момент умът ни(нещото, което непрестанно бърбори в главите ни, безпокои се, завижда, страда, мрази, страхува се, копнее, рее се в носталгии и блянове, ревнува, амбицира се, сърди се, натиска клаксони и пр.)се превръща изцяло в его същност, която взима живота ни под контрол. Даже без да подозираме какво чудовище старателно отглеждаме. И така, благополучните хора около нас са пълни с его до козирката без да подозират. В някакъв момент нещата излизат обаче извън контрол. Лакомията на животното за негативизъм се пренася в работата ни, където пламтят интриги и драми между гладни егота. Не са пощадени и домовете ни-съпрузи се отчуждават един от друг, мислейки, че общуват личностите им. Не подозирайки, че общуват еготата им, гладни за лоши работи. Не подозирайки, че никога не са общували като личности, а само като егота. Почват да се мразят, карат, да са си досадни, нещата отиват към развод и пр. Пир нечуван в техните емоционални тела. Децата също имат егота, още по-гладни и от тези на мама и тати. Отровата възбужда глада за още отрова. Конфликти родители деца. Лоши детства, насилие в училищата, неграмотност, бездушие. Пир за масовото его съзнание. Обществото е без ценности-бандитизъм, далавери, бездушни лица в публичното пространство. Общество на его съзнанието.
ОтговорИзтриванеЗащо става така? Защо светът като полудял лети право надолу? Защото липсва връзка със Светлината, както у всеки от нас, така и в съзнанието на света като цяло. Но да се върнем на нашите конкретни драми и болки. Какво се случва с някои от нас? По-будни и интуитивни хора на някакво дълбоко ниво извикват Светлина. Дали ще медитират, дали ще спортуват, дали просто... намират някакъв път към себе си. Дори капчица Светлина тежко руши и убива егото. Смъртно изплашено за съществуването си, то образува спешно вътрешни кризи. Почват нашите мъки, депресии, години вътрешни борби. Така е докато не се стигне някакъв праг, след който егото просто рухва на пух и прах. За броени минути ти олеква и схващаш какво робство е бил его живота. Екхарт Толе нарича този момент "Просветление". Изживях го преди няколко месеца след години на горчиви войни срещу себе си и срещу живота. След като някой го е постигнал, значи всеки може. Давам ти кураж, знаейки какво се случва с теб, да продължиш докато не успееш. Няма кой вместо теб да спечели твоята битка. Когато повечето хора успеят вътре в себе си да достигнат Просветление, ще настъпи нещото, наречено New age. Съзнанието и Светлината на всеки един от нас са единственият път към излекуване на света. Съзнание и Светлина идват само Отгоре. Ако пожелаем, ако позволим да се случи.
ОтговорИзтриванеИзвинявам се, че пиша на няколко постинга, но блога ти не приема дълъг текст. Такава е темата, че има много какво да се говори и ... говоря ли, говоря.
ОтговорИзтриванеЕмил, благодаря отново за споделените мисли. С удоволствие и смирение чета всичко, което се доближава до същността на Дая/душата ми/. Не е лесно да си различно мислещ и чувстващ сред масовия Егоизъм. Бях писала един друг пост в блога "събудих се на 33". Явно желанието ми да утрепя Егото си е голямо защото все в тази посока са ми мислите. Та по повод това , че всички сме удавени в Его беше тази статия. Ние от момента в който ни подарят първата играчка и първия шоколад ставаме егоисти и егоцентрици, без да искаме просто се случва. Но аз се радвам на тази трансформация, която се случва с мен защото ще предам моя урок и моя път на други хора и така има шанс егоцентриците да намалеят или поне да се изравним някак си. Трябва да има баланс , за да си почине тази земя и тази вселена, да се изчисти енергията и да подишаме малко светлина и свобода. Драйфа ми се от моментната ситуация на света, на хората на това което се случва всеки ден. Толкова слаба и силна се чувствам едновременно, но искам много искам промяна и Любов и Свобода.
ОтговорИзтриванеЩе се намеря..
Дая