Някъде между ТЕС, Силва и себе си

Вече четвърта година се боря с едни вътрешни демони, които ме превърнаха от най-прекрасния, весел и позитивен човек в ходещ буреносен облак, ама от тия сдуханите, не от пухкавите. Заключих сърцето си за хората около мен, затворих се в своето страдание. Понякога изпитвам повече любов към някое кученце, отколкото към човек. Преминавах през самоунищожителни състояния на духа и тялото...не знам как оживях. Много съм грешна пред себе си. Дая прости ми...Всяка пролет си обещавам, че след поредното изплуване от зимната депресия, ще направя нещо за себе си.Ще се променя, ще се обичам, ще отключа сърцето си. Минах през състояния на гняв, обида, тъга, липса на цикъл, претрениране, глад, преяждане, препиване, недоспиване, мъка, любов. Изпитах всички чувства на физическо и духовно ниво, които е възможно да се изпитат.Изпробвах всичките възможни алтернативни терапии, източни масажи, хомеопатия и т.н средства които помагат отвън. Но едва миналата година си отворих очите и осъзнах, че само аз мога да си помогна. Започнах да работя върху себе си с моралната подкрепа и любовта на близките си хора. Постигнах много с Техниката на емоционалната свобода, Лиз Бурбо ми стана любим автор, научих се да прощавам и да не обръщам внимание на дребени неща, да приемам хората такива каквито са, да се радвам на това което имам, на природата, на храната, на небето и слънцето, на всичко което е около мен. Научих се да не изпускам нито един хубав ден за разходка, макар и за малко. Научих се да обичам водата и да се отнасям с нея като живо същество, както и да се лекувам с нея. Научих се да бъда благодарна и добра. Само на две неща не можах да се науча още-любов и смирение. Всъщност първото го владеех много добре, но някак се уморих да обичам....и натиснах паузата. А сега съм готова пак да пусна плочата на вечната любов, на стария грамофон с нов глас. Някак по-различно искам да обичам. Отвътре-навън. Но ми е трудно. Започнах да търся други методи, Силва е един от тях, който поне ме насочва към честотата на която мога да повикам подсъзнанието си и да го подложа на кръстосан разпит, относно това което преживях. Много пъти се срещнах със себе си...там някъде в алфа нивото на мозъка ми. Надявам се намеря и да се заобичам и да се успокоя. Природата е с мен, времето е с мен, живота е с мен, душата ми е с мен. Аз съм една щастливка...Пренаписвам си програмата, като режисьор на филм. Изпипвам всяка подробност, както аз искам да бъде. И то наистина ще бъде