Аз оцелях!

Неделя е. Ден преди най-женския празник. Забравих какво е да си жена.Забравих какво е да си човек. С вечно свити рамена и стиснати юмруци ,бягайки от офиса, през магазина до фитнеса и помпайки до прималяване за да мога да изям...ябълка или парче шоколад. Спорторексията е лоша болест. Анорексия и спортомания в едно. Може още да не официална, но е факт. Болест, която прави жените бивши такива. А кой ще озарявя мрачния ни ден???Кой ще гали детето по челото и ще му припява нежно. Кой ще се гушка в мъжа си, мъркайки като коте? Кой ще облече на вид обикновената рокля, която се правръща в уникат върху божественото женско тяло. Божествено да, всяко женско тяло е такова! Говори му, погали го, поглези го, дай му почивка. Искам отново да си върна блаженото чувство да си жена, гъдела в стомаха ,когато ти подсвиркват, вълненията от погледите върху извивките ти, жадния поглед на мъжът за близост. Изтубих го това, забравих го. И все пък аз съм тук, аз съм човек, на път съм отново да стана жена.
Аз оцелях!