Прегръдка за помирение

5 март 2010
Уж обикновен ден, но му е било писано да е необикновен...поне за мен.
Днес се помирявам с виртуалната реалност. Да реалност, която за нещастие не мога да избегна, нито да променя. Затова и подавам ръка с една важна стъпка- създаването на блог. Липсва ми доброто старо писане в тефтера с дебелите корици, липсва ми до болка писането на картички и писма и тръпнещото очакване на отговора на получателя, тракайки с пощенските ключове сутрин и вечер. Липсва ми общуването с хората, докосването, дъха на събеседника, енергията която излъчва.
Какъв парадокс-писах курсова работа против глобализацията и интернет обсебването, а сега пиша душевните си терзания пред толкова хора.
И все пак знам, че няма нищо случайно. Някой от тях може да е ключето към моето щастие и хармония.
Това е първият ми блог-пост. С прегръдка...за помирение
Амин