И този Великден отмина...Мога да кажа, че беше по-добър и по-мъдър от миналогодишния. Вярно загубих близък и двете си любими кучета през изминалата година и беше някак пусто без тях на трапезата, но усещах присъствието им непрекъснато. Това вместо тъга в мен, навяваше смесени чувства на жажда за живот и любов, на безмерно желание да съм с близките си хора по-дълго време, да им казвам че ги обичам, да ги прегръщам, да ги целувам. Баба ми е много остаряла и едвам ходи, но същевременно изглеждаше, като непораснало дете-някак малка, тиха, плаха.
Месих козунаци, както всяка година. Този път запалих свещ на домашното олтарче, порязох си дори пръста и освен с молитви заредих козунаците със собственото си ДНК. Когато месих първия козунак бях нервна и той не беше вкусен, добре че беше моя-безглутеновия. Моментално излязох да тичам, за да изхвърля негативната енергия и яда и тогава спокойно направих другите два козунака. Станаха много вкусни и жълти от домашните яйца. Синът ми също участва в месенето и естествено му се услади повече, защото усещаше и част от себе си в него. Много са хубави тези празници, но не виждам защо са се превърнали в дни на угояване и преяждане. Толкова малко му трябва на човек да се засити. Всичко е излишно разхищение. Отрупаната с месища маса ми действа отвращаващо. През последните месеци тялото ми отхвърля месото, дори пилешкото. Мисля да го послушам. Ям много риба и яйца. Вкусно ми е ...Чакам сезонните плодове и истинската пролет, за да разцъфна. Искам да летя, да вървя, да тичам и да обичам безкрайно.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар