30 години робство или "Събудих се на 33"

Снощи, докато за пореден път си задавах въпросите - Защо не съм в хармония?, Къде сбърках?, Защо не мога да намеря покой в душата си?, изведнъж ми просветна. Не знам дали причината е в изпитата водка, лютия шоколад или в целенасочената ми напоследък работа върху себе си, но факта е че намерих отговора на всичките си въпроси. Той е толкова прост.
Сега съм на 33 години. От тях съм била истински свободна само няколко.През останалото време, вътрешното ми Аз или така нареченото подсъзнание е било манипулирано и поробено по всички възможни начини.
До 3 годишна възраст съм била още бебе, а бебетата са свободни, защото още нямат съзнание. Подсъзнанието им е още свързано с майчината утроба, където има единствено любов, хармония и свобода. На 3 години манипулацията започва с прекрачването на прага на детската градина. Там вече се поставя началото на съзнанието.Налагат се първите правила и закони, които трябва да се спазват. Трябва да обядваш по час това коекто ти сложат на масата, да спиш следобед, да си подреждаш дрехите, да не се напикаваш, да играеш навън точно 36 мин.примерно.. Ти вече си поробен.Честито!!!
После ставаш ученик.Супер......Още по-голяма машина за манипулиране. Училище любимо.
Разписание на часовете, уроци със съдържание съобразено с тогавашната политическа система, униформи, вечерен час, наказания., ведрина.
После техникум, после университет и така ти вече си завършен роб на робовладелеца наречен общество. Тотално си прекъснал връзката със себе си и се чудиш защо не можеш да спиш, защо си нервен, защо имаш проблеми с храненето, защо ти е трудно да обичаш. При мен продължението е следното: Ожених се рано по любов и създадох прекрасно дете. Тук около година бях себе си, бях свободна, живеех, дишах и обичах с пълна сила. Системата ме беше изтървала някак си. Бях я разбалансирала с внезапната си женитба, като своеобразен протест. После се преместихме да живеем самстоятелно . Тогава изпаднах в лечебна депресия тип- търсене на себе си. Усамотението в новата къща ми провокира много спомени. Започнаха да избиват раните от всички ограничения и намеси наложени в лабилното детско подсъзнание.Започна да боли много силно. Имах да изхвърлям отрицателни емоции до прималяване. И го правех де..без да искам. Посещавах 00 по 15 пъти на ден и се чистех, от само себе си. Но съм благодарназа това изчистване/пречистване/, защото за тези 3 години са научих да ценя, да обичам, да прощавам.
После явно за да се балансира изживяното страдание, по неведоми пътища започнах работа която обожавах. Цели 2 години бях в пълна хармония,любов , щастие и себеобичане.
Но..... системата пак си каза думата. Моето щастие я подразни. Неписаните правила, набити в подсъзнанието ми ме накараха да напусна любимата си работа заради "доброто" на друг човек. Ами да ,нали ми е близък трябва да подложа глава на дръвника. Е да ама не...Моментално подействаха вселенските закони за вървенето против себе си и се сгромолясах в поредната лечебна криза, която ме държи и до днес.. Отново търся изгубеното във войната ,вътрешноАЗ. Не обвинявам никого вече. Напротив, благодаря за това, че отново ме върнаха на ниво подсъзнание и пътуване към себе си.
Събудих се на Христовата възраст. Прощавам. Любовта и смирението, бавно но сигурно се завръщат и пак ще кажа блажено...Прибирам се у дома!
Обичам, прощавам, благодаря!!!!