По цигански свободна...

Вчера имах работа извън града и минах покрай циганската махала. Бях забравила какво точно е гето. Чувствата и емоциите, които предизвика това докосване до първичното бяха повече от преливащи и противоречиви. Из потресаващата мръсотия и безредие, лъхаше толкова свобода и щастие...толкова много. Цялата циганска фамилия беше поседнала под опъната черга между два дерека. Навсякъде се търкаляха легени, парцали, чували и какво ли още не, но наред с тази бъркотия енергията която лъхаше беше толкова концентрирана, че дори я видях с очите си и определено нейното измерение беше....СВОБОДА. Почувствах се някака уютно и ми се прииска да отида да поседна при ромското семейство и да изпуша по цигара с тях. Колкото повече имаш, толкова повече искаш! Колкото повече ядеш, толкова повече ти се яде! Колкото повече се задълбаваш, толкова повече дребнавости те дразнят! Най-спокойна съм била, когато хладилника е почти празен, когато си живеех в не толкова модерния стар апартамент и когато бях служител а не управител. Простите неща, правят живота прекрасен...Защо е толкова сложно да живееш просто!!!